Привиет, привиет!!! Какво правите, драги читателчета. Аз сега си седя в къщи и си говоря с А по скупето. По скоро тя си говори, аз и пиша щото нещо ми си е прицакал микрофона. Тъъъ кофтиииииии. Сега си търся и дрешкии.....че след 2 дена сме на даскалооооо. А така не ми се ходииииии.......простооо не е истина. :D Ама нищо. Та да ви разкажа за моето последно приключение. Значиии онзи ден нещо ми дойде в главата да ходим с мама на Боянския водопад. Та решихме и тръгнахмеееее. Тя Софи ми каза, че пътя е много ама аз, нали съм си инат (ама то за туй не съм виновна аз, а зодията, тъй че обвинявайте майка ми) тръгнах. Е тръгнах и се върнах.... ама то верноооо мнооооого път. През гори и планини, стигнахме само да Боянското езеро. :D Ама и то си беше доста далече . :DD И така сега си оставам с мечтата да ида да го видя, но със сигурност няма да е мнооого скоро :D Сега трябва да се ходи на училище, и да се учи и да се внимава в час. :D Та тъй това е този път от мене, кратко но от сърце, и помнете:
Мързелът не е нищо друго, освен навикът да си почиваш преди да си се изморил.
xoxo turuduru
Няма коментари:
Публикуване на коментар